S&P заяви, че може допълнително да понижи рейтингите си за Франция, "ако бюджетното ѝ състояние се влоши над нашата прогноза или перспективите за икономически растеж се влошат значително".
S&P Global Ratings понижи рейтинга на Франция, нанасяйки пореден удар върху доверието в страната, докато отслабеното правителство на малцинството се бори да приеме законодателство за справяне с нарастващото дългово бреме.
С непланирано действие фирмата понижи рейтинга на Франция от AA- до A+, заявявайки, че бюджетната несигурност на страната "остава повишена" въпреки представянето на проектобюджет за 2025 г.
Понижаването на рейтинга означава, че Франция е загубила своя рейтинг двойно А от две от трите основни кредитни агенции за малко повече от месец, което потенциално принуждава някои фондове с ултра-строги инвестиционни критерии да продават облигациите на страната.
Според S&P страната, която има стабилна перспектива, вече е наравно с Испания и Португалия, шест степени над "нежеланите". Следващата планирана оценка на рейтинга за Франция е Moody's на 24 октомври.
Франция претърпя поредица от понижения на рейтингите през последните седмици, включително понижаване на рейтингите от Fitch и DBRS, тъй като дългогодишната политическа нестабилност рискува да се превърне в криза на публичните финанси.
Парламентът отстрани двама министър-председатели през последната година заради бюджетните им планове, след като предсрочните избори разделиха камарата на непримирими малцинствени групи. Последният премиер, Себастиан Льокорню, успя да остане на поста си само като отстъпи на исканията на опозиционните депутати за повече дефицитни разходи и спиране на пенсионната реформа на президента Еманюел Макрон, която имаше за цел да укрепи публичните финанси.
39-годишният премиер също така се отказа от използването на конституционен инструмент, известен като член 49.3, на който предишните правителства разчитаха, за да заобиколят гласувания по финансово законодателство. Това поражда несигурност относно това как разединените законодатели ще могат да постигнат съгласие за бюджета за 2026 г. до края на годината във време, когато са необходими непопулярни съкращения на разходите или увеличения на данъците, за да се овладее нарастващият дефицит.
Първоначалният законопроект, внесен в парламента този месец от Льокорню, цели намаляване на бюджетния дефицит до 4,7% от икономическия БВП от 5,4% тази година. Той обаче заяви, че законодателите имат свобода да преговарят за по-широка цел, стига дефицитът да остане в рамките на 5% и Франция все още да може да постигне дългосрочната си цел от 3% до 2029 г.
"Франция преживява най-тежката си политическа нестабилност от основаването на Петата република през 1958 г.", заяви S&P. "Дори ако бъдат свикани предсрочни парламентарни избори и те доведат до ясно мнозинство в парламента, няма гаранция, че това би проправило пътя за надежден средносрочен план за фискална консолидация или прилагане на икономически реформи."
Признавайки понижаването на рейтинга, финансовият министър Ролан Лескюр потвърди решимостта на правителството да постигне тазгодишната цел за дефицит от 5,4% и заяви, че Франция остава ангажирана с намаляването на разликата под 3% от БВП до 2029 г.
"Сега е колективна отговорност както на правителството, така и на парламента да осигурят приемането на бюджет, съответстващ на тази рамка, преди края на 2025 г.", каза той в изявление.
Политическите и фискални предизвикателства пред Франция, откакто Макрон свика избори през юни 2024 г., предизвикаха разпродажби на френски активи, което увеличи разходите по заеми на страната. Спредът в доходността на 10-годишните френско-германски облигации - ключова мярка за риск - се повиши с над 85 базисни пункта през последните седмици, от по-малко от 50 преди предсрочните избори.
Премията се е свила до около 78, откакто Льокорню оцеля след вот на недоверие, след като миналата седмица обеща да спре пенсионната реформа на Макрон, която постепенно повишаваше минималната възраст за пенсиониране от 62 на 64 години.
Льокорню заяви, че спирането на пенсионната реформа до следващите президентски избори през 2027 г. ще струва 400 милиона евро през 2026 г. и 1,8 милиарда евро през следващата година. Според премиера това трябва да бъде компенсирано от спестявания, а не от по-голям дефицит.
S&P заяви, че може допълнително да понижи рейтингите си за Франция, "ако бюджетното ѝ състояние се влоши над прогнозата ни или перспективите за икономически растеж се влошат значително".